Какъв стил на управление практикувате?

В мениджърската практика са дефинирани пет отделни стила на управление, от гледна точка на ефекта им върху мотивацията.
 
 
Точните решения и указания и честия контрол го дефинират. Мениджърите се интересуват от фактите, постиженията и резултатите. Служителите трябва само да работят „да функционират“. Мотивацията и поемането на отговорност от служителите  не са желани от ръководството.
 

 
Този тип мениджъри искат да постигнат съгласие със служителите си, за да избегнат появата на конфликти, често причинени от авторитарния стил. Служителите трябва да се съобразяват и да приемат решенията на шефа си, да не му поставят въпроси и да не се опитват да му повлияят.

 
 
Мениджърите спазващи този стил искат да  мотивират високите постижения и да учудят служителите си.  Те са убедени, че в екипа, най-добре се създава приятна работна атмосфера, ако членовете на екипа работят за изпълнението на една цел. Решенията се вземат след консултации със служителите, като последната дума принадлежи все пак на мениджъра. Той информира сътрудниците си за появилия се проблем и мнения и препоръки от тяхна страна.
 
 
При него се акцентира повече върху човешката стойност в сравнение с постигнатите обективни резултати. Приятната работна атмосфера създава възможност за повишаване на мотивацията. Но най-високият мотивационен потенциал не винаги се транспонира в съответстваща повишена производителност.
 
 
От много ограничена гледна точка, това не е мениджърски стил, тъй като „laissez-faire” означава „без ограничения“: шефът се занимава само с определяне на задълженията и целите. Служителите трябва да се справят и да вземат решения сами. Мотивацията не винаги е подсигурена, тъй като се сблъскат с проблеми,   служителите не могат да се базират на компетентна помощ от страна на шефа си.