Що е бизнес риск и кои са неговите компоненти?

Тези промени пряко или косвено се отразяват върху основните икономически показатели на предприятието като продажби, приходи, ефективност на бизнеса, финансов резултат, паричен поток, възвръщаемост на капитала, икономическа добавена стойност и т.н. Бизнес рискът включва няколко компонента:
1) Макроикономически и политически риск;
2) Отраслов риск;
3) Пазарен риск;
4) Вътрешнофирмен риск;
5) Риск по отношение на факторните пазари.


Значение имат фазата на икономическия цикъл, инфлацията, лихвените проценти, търговското и данъчното законодателство в т.ч. данъчната политика на правителството, равнището на брутния вътрешен продукт, темповете на растеж, инвестициите, валутните курсове, външнотърговския и платежен баланс, безработицата и т.н. Когато икономиката се намира в рецесия, спада равнището на брутния вътрешен продукт (производството) и инвестициите. В същото време се увеличава безработицата. Това неминуемо се отразява върху обема на продажбите както на потребителски, така и на инвестиционни стоки. В практиката се счита, че когато спадът на производството (на БВП) продължава поне шест месеца, е налице рецесия. Стагнацията е продължителна и дълбока рецесия. Тогава се наблюдават масови фалити на фирми с несигурни пазарни позиции, чиито финансов резултат е силно чувствителен към промените в обема на продажбите, т.е. на фирми с високо ниво на бизнес риск. Обратното, при стабилни икономически условия продажбите и финансовия резултат на фирмите непрекъснато се увеличават. Характерът на бизнеса и степента на бизнес риск рефлектират върху бета-коефициентите, а оттук и върху цената на капитала (изискваната норма на възвръщаемост). Различните видове бизнес и отделните фирми са различно изложени на макроикономически рискове. Например, цикличните фирми, т.е. онези фирми които са по-чувствителни към макроикономическите цикли, трябва да имат по-високи бета-коефициенти. Такива са например строителните компании и автомобилните производители. В периоди на криза продажбите на тези компании спадат драстично, докато в периоди на икономически подем продажбите бележат небивал ръст. Обратното, компаниите от хранително-вкусовата, фармацевтичната и тютюневата индустрия например са по-слабо чувствителни към икономическите условия и при равни други условия имат по-ниски бета-коефициенти.


Икономическата теория очертава следните видове пазарна организация:

А) Съвършена конкуренция. Отрасълът е съставен от голям брой малки фирми. Всяка от тях има незначителен пазарен дял, поради което тя не може да влияе върху търсенето и предлагането, а следователно и върху цената. Съществува пълна информираност на продавачите и купувачите за пазарните условия. Всички фирми в отрасъла произвеждат еднородна продукция, която в очите на потребителя е еднаква. В отрасъла може свободно да се влиза и излиза. Няма бариери, които предпазват установилите се първоначално предприемачи.


Б) Монопол. Това е пазар или отрасъл, в който само една фирма произвежда продукт, за който няма близки заместители. Производителят диктува цената, но той все пак се съобразява с количеството, което желае да продаде. Съществуват бариери за влизане в отрасъла на евентуални конкуренти - контрол върху природни ресурси /концесии/, държавен лиценз за съответната дейност, притежаване на патент върху технология, огромни първоначални инвестиции и др. Този тип пазарна организация е пълно отрицание на съвършената конкуренция.

В) Монополистическа конкуренция. Много на брой фирми се конкурират, за да привлекат като купувачи едни и същи потребители, като им предлагат незначително различаваща се или диференцирана по дадени показатели продукция. Съществува взаимозаменяемост на продукцията на отделните производители, но всяка фирма би могла да промени характеристиките на продукта за да спечели клиенти. Например даден производител може да направи “запазена марка” продукта си и така да се възползва от предимствата на монопола, като повиши цената, без опасност от свиване на продажбите. Типичен пример е козметичната промишленост. Влизането и излизането на фирми във и от отрасъла е сравнително лесно. Тази форма на пазарна организация заема междинно място между съвършената конкуренция и монопола.

Г) Олигопол. Това е отрасъл в който функционират малък брой едри фирми. Типичен пример е автомобилната промишленост. Фирменото поведение при такава организация често е непредсказуемо. То може да варира от монополно до висококонкурентно, в зависимост от това, какви са взаимоотношенията между отделните производители. Всяка фирма има достатъчно голям пазарен дял за да влияе върху цената. Като правило влизането в отрасъла е трудно, но не и невъзможно. Главната причина за това е високата инвестиционна поглъщаемост.
           
Когато се анализира бизнес рискът на дадено предприятие, задължително трябва да се има предвид спецификата на отрасъла и неговата организация, пазарният дял на предприятието и конкуренцията. Като правило, фирмите с по-голям пазарен дял, монополите и олигополите са облагодетелствани от гледна точка на бизнес-риска, поради възможността те да влияят върху продуктовите и факторните пазари, респ. върху цените, производството и потреблението. Обикновено продажбите и печалбите на такива фирми са стабилни и имат слаба вариация за определен период от време. До голяма степен, бизнес-рискът се обуславя от характера на дейността и спецификата на производството. Фирмите от тежката индустрия и високо-технологичните производства се отличават с висока инвестиционна поглъщаемост. За този род бизнес са необходими огромни инвестиции. Главно поради това в структурата на разходите достатъчно висок относителен дял заемат условно-постоянните разходи. Това обуславя силна зависимост на финансовия резултат от промените в обема на продажбите (висок оперативен ливъридж).


Промените в обема на продажбите оказват силно влияние върху размера на паричните потоци и финансовия резултат, а следователно и върху показателите за ефективност и добавена стойност. Евентуалният спад на продажбите ще се отрази и върху финансовото състояние на предприятието. Ясно е, че бизнес рискът и финансовият риск са тясно свързани. Не само мениджърите и собствениците, но също така и потенциалните инвеститори (а понякога и бизнес партньорите и кредиторите) се нуждаят от информация за евентуалните промени в обема на продажбите и как те биха се отразили върху доходността и стойността на предприятието.


Много често, намаляването на продажбите и ефективността се дължи на причини от вътрешен характер, а не на външни (пазарни) фактори. Подобни причини могат да бъдат влошаване на качеството, неефективна реклама, неправилна маркетингова и ценова политика, лоша организация на производствения процес, проблеми с доставките, проблеми с персонала и др.


Това се отразява негативно върху себестойността на продукцията или услугите, върху организацията и ритмичността на производството и продажбите и в крайна сметка рефлектира върху печалбата, добавената стойност и показателите за ефективност. Нека да си представим например, промишлена фирма, чиято продукция е с висока материалоемкост (висок относителен дял на разходите за материали в себестойността). Повишаването на цените на производствените материали ще повиши значително себестойността на продукцията. Често обаче фирми в подобна ситуация не могат да си позволят да увеличат продажните цени адекватно и своевременно, ако нямат определени конкурентни предимства, тъй като рискуват продажбите да спаднат драстично (при висока конкуренция в отрасъла и висока ценова еластичност на продажбите).