Двете думи, които иноваторите трябва да знаят

Грешките

Няма да успеете, ако не говорите за грешките.  Ако тестовете и експериментите не вървяха ръка за ръка с грешките, те нямаше да са тестове и експерименти въобще. Както в конните съзтезания – сигурните неща са удобни и не са свързани с риск, но накрая не се отплащат. 

Трябва да създадете такава култура във фирмата си, в която е ОК да се греши, стига глешките да се разпознават бързо и да не са скъпо струващи, стига ад може да се нучи нещо от тях и да са отригинални. Трябва да правите свои грешки, не да повтаряте чуждите.

Втората важна част от разговора за грешките трябва да включва процес, идентифицираш и категоризиращ системнитеп роблеми и разграничаващ ги от грешките. Грешките, които пстоянно се повратят, очевидно не са случайни, те са предизвикани от проблем, който трябва да се разреши.

Само малък брой от бизнес организациите познава и прави това разграничение и се труди в насока да открие причините за проблемите и разшеренията им. А това не говори никак добре за останалите, защото проблемите маскирани като грешки, струват много време, енергия, пари и то отново и отново, без добра причина. Отстраняването на тези проблеми и подобряването на изпълнението на всички бизнес дейности е точно толкова важно, колкото и генерирането и работата по новите идеи. 

Провалите

Разбирането за това как да се говори за провали в контекста на иновациите е също лесно за разбиране, но трудно за постоянно прилагане. За добро или лошо, недобрите примери са лесни за откриване. Хората имат навика да подхождат към провала по един от следните начини:

- Има хора които празнуват провала, защото го считат за благороден, което по същество е оксиморон – провалът е винаги неприятен;

- Други очакват провала и го приемат, оправдават го и, заради това, често получават единствено провал от дейността си;

- Други отказват да приемат дори възможността за провал и решават да я игнорират, което е доста късогледо.

За сметка на това правилния подход е в приемане на провала, но по един по-специфичен начин. Първо и най-важно, провалът не е края. Може да изглежда най-добре да се откажете, след като сте претърпели провал. Но това е голяма грешка. Никога не се оплаквайте от провалите – те са просто подходи и идеи, които не са проработили. В нашия свят, провал е просто друга дума за обучение. Опитваме се да даваме на хората разрешение да се провалят без да приемат провала си за окончателен. 

Втората и най-критична част от разговора за провала е основана на фокусирането върху бързото проваляне. Ако сте в дупка, спрете да копаете. Каквото и да правите, винаги можете да направите нещо деруго и потенциялно по-ценно от Вашия настоящ бизнес. Така че трябва да сте, честно казано, направо алчни що се отнася до времето, което е най-лесно изчерпващия се и най-необходим ресурс, поради което трябвада внимавате как го изразходвате.

Да кажете „не” бързо и често помага неоценимо. Винаги има твърде много за вършене и прекалено много възможности – да казвате „не” е най-силното Ви стратегическо оръжие. А бързият и умен провал е методологията, която прави този подход работещ.